Госпожа Равиоли отиде да гостува на сина си Антани за вечеря. Той живееше със своята съквартирантка Мария.

По време на вечерята, майката нямаше как да не забележе колко красива беше съквартирантката на Антани. Тя дълго време имаше подозрения за връзка между тях двамата, а това още повече подразни нейното любопитство.

След вечеря, докато ги гледаше как почистват и си помагат, тя започна да се чуди дали няма нещо повече между сина й и съквартирантката му освен засечени погледи.

Антани забеляза съмненията на майка си и доброволно й съобщи - " Аз знам какво си мислиш, но искам да те уверя, че Мария и аз сме просто съквартиранти."

Някъде около седмица по-късно, Мария каза на Антани - "Не мога да намеря сребърната солница, откакто майка ти беше на вечеря. Но не вярвам тя да я е взела, какво ще кажеш?"

В отговор получила - "Сигорен съм ,че не е! Но за всеки случай ще й напиша е-майл."

И така ето това написа Антани до майка си:

Скъпа Майко,

Не казвам, че СИ взела сребърната солница от моята къща, не казвам, и че НЕ СИ я взела. Но в действителност тя липсва, откакто ти беше на вечеря, да знаеш нещо?

Любов,
Антани

След няколко дни той получил отговор:

Скъпи Синко,

Не казвам, че ти СПИШ с мария, но не казвам, и че НЕ СПИШ с нея. Но това ме навява на мисълта, че ако тя спеше в нейното СОБСТВЕНО легло... щеше да немери сребърната солница.

Любов,
Мама

Извода от историята: Никога не лъжи майка си... особено ако е италианка!



----

ПП: Бележка от мен, превода е правен от мен така че извенете ме ако има неразбирателства. Просто training на езиците. : )